Вече нямам нищо всичко съм ти дала и обич безгранична и цялото си тяло..А ти си ненаситен и грабиш с пълни шепи...И тъй съм изморена от твоите набези..Стоиш студен ,а после минаваш като вятър , заграбваш от сърцето ми и бързаш сам нататък...А аз стоя оголена и чакам в тъмнината,дано се сетиш някога, че плаче в мен душата..

Толкова хубаво си го казала...иска ми се да знаех обаче че не си го изтрадала....... но май само, когато истински сме наранени тогава се получават най-добрите рими.. Обичам те, зайче!! хохохо

Съм, ама знаеш, че сама съм си избрала да му бъда роб))Както също знаеш , още съм ,ама добре ,че е далече))Макар че за лудостта разстояние няма)))